На територията на община Златоград са разположени някои от селата в България и едно от тях носи името Долен. Административно населеното място се пада в смолянска област, която пък е близо до Родопите и това предполага развитието на туризъм. На запад от селото минава река или по-точно е да се каже, че точно в посока запад тя се влива в по-голям от нея воден басейн с името Върбица. Планинският район, около който е разположено мястото, е близо и до река Неделинска. Гранични точки на селото са още местностите Доганица и Станкова. За цялата златоградска община населеното място се явява второ по големина, а от Златоград е необходимо да се изминат дванадесет км до достигане на селото, както и ако искаме да отидем от града до селото. За Златоград и за селото е измерена почти еднаква надморска височина, която при най-върховата си точка достига до 550 метра, а на места е със сто метра по-малко.
Тъй като по гърба на северозападните възвишения на село Долен са възникнали първите къщи в селището, това е една от версиите за произхода на името му. Всъщност и понятието „дол“ изиграва решаваща роля, като не е изключено именно долистата местност сама да е дала име на мястото. Към 1912-та година тук живеят предимно две етнически групи в лицето на православните християни и на турците. Но веднага трябва да се направи уточнение, че става дума за помаци, а не за класически мюсюлмани. Тези сведения за годината на Първата балканска война са дадени от видния историк и изследовател Любомир Милетич. За миналото на мястото днес свидетелства редица културно – исторически и природни забележителности, които още повече подсилват интереса на туристите през лятото или който и да било сезон от годината. Един от главните пътища за Беломорието минава от тук по време на османската империя, като води пътуващите до населеното място Узунджово. Тази местност, която днес вече не съществува, преди е разположена близо до Хасково. За да стигнат до нея търговците в миналото, на тях се налага да влязат във вътрешността на селото и да използват за придвижване един черен път, или второстепенен участък.
В Долен се намират и две местности с еднаквото име Ханът, като там са били разположени предимно къщи от типа ханчета за пренощуване на гости. Всъщност това касае само едната местност, а сред редовните гости на хановете са именно постоянно пътуващите търговци. Те трябва да правят паузи по време на своите дълги преходи, свързани с покупката и продажбата на различни видове стока. Някои от тях само почиват, докато на други се налага и да пренощуват в селото. Другото място с това име е известна още и като Катърбек, което е очевидно дума от турски произход. Но и тя като Ханът има пряка връзка с дейността на търговците. По онова време най-разпространеният начин за придвижване не са автомобилите и самолетите, както е днес. Вместо търговията се осъществява с помощта на домашните впрегателни животни, известни като катъри. На точно това място търговците ги връзвали, докато се намират в хана и от там и името на местността.
